Старозагорски митрополит Киприан: Христовото Възкресение е утехата за всяко страдание и апогеят на Божията любов
Ерудираният свещеник. Митрополитът – диригент. Благият епископ.
Така назовават един от най-младите митрополити в България. Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан е роден на 8.3.1976 година, приключва приблизително музикално обучение с пиано и туба и пее в хор в гр. Казанлък.
На 20 години приема монашество в Рилския ставропигиален манастир от Драговитийския свещеник Йоан, с нравствен дъртак Старозагорския митрополит Панкратий.
От октомври 1996 година до края на 1998 година извършва послушанието ефимерий в Казанлъшкия манастир „ Св. Богородица “ и редом приключва двугодишния курс на Съюз на демократичните сили „ Св. Йоан Рилски “, след което е признат в клира на Врачанската епархия като и. д. свещеник на Тръжишкия манастир „ Св. прор. Илия “. От 2000 година е назначен за протосингел на Врачанската митрополия.
Избран е за Старозагорски митрополит от Св. синод на БПЦ на 11.12.2016 година
Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан е специалист в църковното право, познава европейското законодателство, приказва британски, италиански и испански език. Носител е на редица музикални награди, а наскоро дирижира „ Реквием “ на Волфганг Амадеус Моцарт в Старозагорската опера. По негова самодейност се осъществят редица обществени, културни и просветителни планове в Старозагорска епархия.
Ваше Високопреосвещенство, какъв е духовният смисъл на Христовото Възкресение и по какъв начин то озарява вътрешния мир на християнина?
Христовото Възкресение е най-великото събитие в историята на човечеството. То е победоносен химн в духовното възмездие на човешкия жанр и е разцвет на онази обич, която само и същински допира нашите души, сърца, нашата същина и ражда извори от голяма наслада. Това е Тържество на тържествата, разтуха за духовните очи, живителен нюх в думите, оставени ни от св. Йоан Богослов, че Бог е обич. Затова ние, вярващите, в действителност посрещаме Христовото Възкресение с голяма боязън. Два са празниците, които посреща с такава наслада православният християнин – Рождението на Христа и Неговото Възкресение. Христос Възкръсна, с цел да ни изкупи от прегрешението и добродушно ни учи да не се смущават нашите сърца и да имаме вяра в Бога. Защото в дома на Отца Му има доста жилища и Той в действителност отива да ни подготви това свято място, по тази причина ние сме толкоз възрадвани и щастливи във Възкресната Пасхална нощ.
По думите на Исаак Сириец „ Грехът е безчувствие за Възкръсналия Господ ”. Възкръсва ли вярата ни или към момента сме апатични към Бога?
Вярата е зародена. Всеки човек е роден с религия, с обич, с вяра. Когато те се предават в фамилната среда, ще могат да се развият и в децата, тъй като едно семейство, когато се събира, то се събира с вярата, че ще живеят дружно, ще пребъдват в дните, които Бог им е отредил. Затова и децата се раждат с голяма любов и голяма религия. Така че вярата съществува, въпросът е да стигнем до същността на родителите, които да допрян своите деца. За да е допустима обаче тази симфония сред родители и черква, първо родителите би трябвало да бъдат възпитани в православната религия, с цел да може християнското семейство да бъде в действителност една дребна Христова черква, в която постоянно да царува Христовия дух.
В свят, в който омразата е повече от любовта, а фамилията е в катарзис, по-самотно и уплашено ли живеем?
Човек в никакъв случай не може да бъде уединен, в случай че Бог е в сърцето му. Ако човек търси всеки ден Божието благословение, Неговата помощ и протекция, той не може да бъде самичък. Бог е този, който предопределя и дава свободната воля на индивида. Ако Бог беше ни задължил само и единствено да съблюдаваме Неговото Слово и нищо друго, то тогава нямаше да познаваме това, което е отвън Църквата Христова, отвън Православието. Затова по препоръките на светите апостоли би трябвало да имаме вяра и да търсим Христа и постоянно да бъдем единни в него. Там, където са събрани двама или трима в името на Христа, Той постоянно ще е сред нас. Така че самотата е единствено за тези, които не познават Бога.
Какъв беше Вашият път към вярата и на какво Ви научиха компликациите?
В църквата ме вкара отец Петко Мотев – моя нравствен дъртак, Старозагорски митрополит Панкратий ме вкара в пътя на монашеския живот, а Врачански митрополит Калиник ме построи като свещеник.
Трудностите ме научиха всякога да имаме вяра в Бога, а в случай че ние не познаваме пътя към Бога да потърсим някой, който ще ни вкара в тази религия. Също да не забравяме, че Бог е промислител за всеки човешки живот, тъй като и косъм от главата ни няма да падне, без знанието на Бога. Всяко нещо, което правим е по допущение Божие и то е или за изправление, или за още по-голямо духовно развиване.
Инициатор сте на редица прояви за децата и младежите от ДДЛРГ “ Мария Терезия ” в Стара Загора. Разпознават ли във Вас образец, който да им даде убеденост и блян, поради и Вашето израстване в дом за деца?
Дали припознават в мен своя нравствен отец не мога да кажа, тъй като аз съм индивидът, който минимум може да реши това, само че имаме другарски връзки и им оказвам помощ при всяка опция и във всичко, от което имат потребност.
Тези деца са родени и основани по Божие допущение. Трябва да осъзнаят, че техният път не е лек, само че страданието е това, което учи най-вече и дава смисъла на индивида. И както Господ Иисус Христос страда за нашите грехове и бе разпънат и по-късно Възкръсна, по този начин и ние можем да страдаме като дребни, само че по-късно Господ ни оказва помощ и ни възкръсва в нашия живот, откакто сме изпитали това тестване.
С децата от ДДЛРГ “ Мария Терезия ” организирахме детски лагер през миналата година, тази година още веднъж следва подобен. След седмица, 26 деца от вкъщи отпътуват на поклонническо пътешестване до Света Гора, предвождани от свещеноиконом Йордaн Кaрaгеоргиев, завеждащ Културно-просветния отдел на Митрополията.
Един от възпитаниците на дома – Величко Донков - е определен измежду достойните българи на 2018, по тази причина че върна огромна сума пари. Как се възпитат християнски полезности и заразно ли положителното?
Всеки човек е роден с положителното. Човек би трябвало да познава и положителното, и злото, тъй като в случай че познава единствено едното, няма да може да направи разлика. Величко постъпи откровено и искрено, връщайки голямата сума пари, без да чака никаква премия. Надявам се и отсега нататък да продължи да бъде по този начин радушен и да оказва помощ на хората с всичко, с което може.
Що се отнася дали положителното е заразно – положителното не е заразно, то е вродено. Трябва единствено да го отключим и да покажем, че Бог е положително, Бог е любовта и посредством Него човек може да доближи съвършенство в своя живот.
Помагате на лишени от независимост, на хора със зависимости, достигате до младите посредством новите технологии и обществените мрежи, неотдавна регистрирахте фондация в социална изгода, която ще поддържа даровити деца. Откъде черпите силите си?
Бог дава силите, когато имаш концепцията и си предприемчив. Разбира се всичко това е постижимо, с помощта на моите помощници – свещенослужителите в Старозагорска епархия, административните чиновници на Митрополията. Колкото и да е предприемчив един архиерей не може да направи нищо, без да има хора, които да доразвият и подкрепят реализирането на концепциите.
Така че изричам голяма признателност на всички, които оказват безрезервна поддръжка и помощ: Културно-просветния отдел, Богослужебния отдел и Юридическия отдел към Митрополията, както и на другите институции, с които си спомагаме. Предстои разкриване и на Отдел за външни и интернационалните връзки, а неотдавна бе основана и фондация с нестопанска цел на името на свети Киприян Цамблак Чудотоворец, с цел да подкрепя даровити деца.
Фондацията към този момент връчи първата си премия на Богомил Вълев, възпитаник от 10-и клас на ГПЧЕ „ Ромен Ролан “ за есе, отдадено на 140 години от учредяването на Търновската конституция. Ако Богомил сбъдне фантазията си да бъде признат да следва право, той ще бъде и първият стипендиант на Фондацията.
Вие сте образец и във връзка с Божията заръка за следване и насърчаване на гениите. Как музиката се преплете с живота Ви и съумява да го съпътства и до през днешния ден?
От една страна - геният, който Бог ни е дал, би трябвало да бъде развиван. От друга страна – музиката също възпитава в Православието и вярата. Докато работим, с музикантите разискваме кои са мощните и слабите страни в едно произведение, за какво е написано то, по какъв начин би трябвало да се почувства и преживее. Това е един тип вероучение за музиканти. Всеки един талантлив композитор, който е оставил музикално завещание го е направил по Божие допущение, тъй като всеки гений е от Бога и този, който не употребява своя гений, преиначава и го загробва, то значи той не обича и не почита Бога.
След " Реквием " на Волфганг Амадеус Моцарт, със Старозагорската опера ни следва да представим " Симфония № 9 " от Лудвиг ван Бетховен.
Кое е по-тежко – митрополитският скиптър или диригентската палка?
И двете са еднообразно тежки. Когато служим и преподаваме благословението, хората би трябвало да бъдат вглъбени в богослужението, а в залата би трябвало да предадем това отношение на смисъл и синхрон с вярата, вярата и любовта за всяко нещо, което правим.
Възстановихте обред, пропуснат през последните 50 години – извършихте умиване на нозете на свещеници и миряни на Велики Четвъртък. Смирението ли е одеждата на Бога и в него ли се корени тайната на живота?
Смирението на Бога е смирението, което Той ни преподава и ние всички – духовници и миряни би трябвало да го възприемем. Чрез примирение, безмълвие и самообладание Той даде избавление на целия човешки жанр. И в действителност – смирението, което е обвързвано с търпението, търпението - с мълчанието, а мълчанието - с духовното развиване и душевното положение, би трябвало да бъдат основополагащи, както в нашия църковен живот по този начин и в фамилния живот, по този начин и в цялото ни православно истинно осъществяване на държавност и църковност. Смирението и търпението са най-големите добродетели, които изпълват всичко със смисъл.
По традиция Вие носите предвождате делегацията, която придвижва Благодатния огън от Йерусалим у нас. Какво е чувството да носите чудотворната светлина на Христовото Възкресение?
Благодатно е това служение. Щастлив съм, че още веднъж съм блажен от Бога да взема Благодатния огън и да го донеса в нашата прелестна Родина, с цел да се поздравим с Великия Пасхален химн: Христос Воскресе! Голяма е насладата, че ще можем да бъдем дружно в общение, насладата, че ще мога да пренеса българския дух в Йерусалим, насладата, че българин, ще може да вземе Благодатния огън. Тази година към делегация ни се причисли и македонски свещеник.
Моля за Вашия благослов към нашите читателите
Отечески приветствам всички обични и предани рожби на нашата Родина с всепобедния Празник на Христовото Възкресение и на всички сърдечно честитя мирът, благостта, светлината и любовта на Възкръсналия Господ Иисус Христос да носи в сърцата им доста топлота и пасхална наслада, тъй като насладата, която в никакъв случай не угасва, ще бъде всепобедният химн на Христовото Възкресение.
Така назовават един от най-младите митрополити в България. Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан е роден на 8.3.1976 година, приключва приблизително музикално обучение с пиано и туба и пее в хор в гр. Казанлък.
На 20 години приема монашество в Рилския ставропигиален манастир от Драговитийския свещеник Йоан, с нравствен дъртак Старозагорския митрополит Панкратий.
От октомври 1996 година до края на 1998 година извършва послушанието ефимерий в Казанлъшкия манастир „ Св. Богородица “ и редом приключва двугодишния курс на Съюз на демократичните сили „ Св. Йоан Рилски “, след което е признат в клира на Врачанската епархия като и. д. свещеник на Тръжишкия манастир „ Св. прор. Илия “. От 2000 година е назначен за протосингел на Врачанската митрополия.
Избран е за Старозагорски митрополит от Св. синод на БПЦ на 11.12.2016 година
Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан е специалист в църковното право, познава европейското законодателство, приказва британски, италиански и испански език. Носител е на редица музикални награди, а наскоро дирижира „ Реквием “ на Волфганг Амадеус Моцарт в Старозагорската опера. По негова самодейност се осъществят редица обществени, културни и просветителни планове в Старозагорска епархия.
Ваше Високопреосвещенство, какъв е духовният смисъл на Христовото Възкресение и по какъв начин то озарява вътрешния мир на християнина?
Христовото Възкресение е най-великото събитие в историята на човечеството. То е победоносен химн в духовното възмездие на човешкия жанр и е разцвет на онази обич, която само и същински допира нашите души, сърца, нашата същина и ражда извори от голяма наслада. Това е Тържество на тържествата, разтуха за духовните очи, живителен нюх в думите, оставени ни от св. Йоан Богослов, че Бог е обич. Затова ние, вярващите, в действителност посрещаме Христовото Възкресение с голяма боязън. Два са празниците, които посреща с такава наслада православният християнин – Рождението на Христа и Неговото Възкресение. Христос Възкръсна, с цел да ни изкупи от прегрешението и добродушно ни учи да не се смущават нашите сърца и да имаме вяра в Бога. Защото в дома на Отца Му има доста жилища и Той в действителност отива да ни подготви това свято място, по тази причина ние сме толкоз възрадвани и щастливи във Възкресната Пасхална нощ.
По думите на Исаак Сириец „ Грехът е безчувствие за Възкръсналия Господ ”. Възкръсва ли вярата ни или към момента сме апатични към Бога?
Вярата е зародена. Всеки човек е роден с религия, с обич, с вяра. Когато те се предават в фамилната среда, ще могат да се развият и в децата, тъй като едно семейство, когато се събира, то се събира с вярата, че ще живеят дружно, ще пребъдват в дните, които Бог им е отредил. Затова и децата се раждат с голяма любов и голяма религия. Така че вярата съществува, въпросът е да стигнем до същността на родителите, които да допрян своите деца. За да е допустима обаче тази симфония сред родители и черква, първо родителите би трябвало да бъдат възпитани в православната религия, с цел да може християнското семейство да бъде в действителност една дребна Христова черква, в която постоянно да царува Христовия дух.
В свят, в който омразата е повече от любовта, а фамилията е в катарзис, по-самотно и уплашено ли живеем?
Човек в никакъв случай не може да бъде уединен, в случай че Бог е в сърцето му. Ако човек търси всеки ден Божието благословение, Неговата помощ и протекция, той не може да бъде самичък. Бог е този, който предопределя и дава свободната воля на индивида. Ако Бог беше ни задължил само и единствено да съблюдаваме Неговото Слово и нищо друго, то тогава нямаше да познаваме това, което е отвън Църквата Христова, отвън Православието. Затова по препоръките на светите апостоли би трябвало да имаме вяра и да търсим Христа и постоянно да бъдем единни в него. Там, където са събрани двама или трима в името на Христа, Той постоянно ще е сред нас. Така че самотата е единствено за тези, които не познават Бога.
Какъв беше Вашият път към вярата и на какво Ви научиха компликациите?
В църквата ме вкара отец Петко Мотев – моя нравствен дъртак, Старозагорски митрополит Панкратий ме вкара в пътя на монашеския живот, а Врачански митрополит Калиник ме построи като свещеник.
Трудностите ме научиха всякога да имаме вяра в Бога, а в случай че ние не познаваме пътя към Бога да потърсим някой, който ще ни вкара в тази религия. Също да не забравяме, че Бог е промислител за всеки човешки живот, тъй като и косъм от главата ни няма да падне, без знанието на Бога. Всяко нещо, което правим е по допущение Божие и то е или за изправление, или за още по-голямо духовно развиване.
Инициатор сте на редица прояви за децата и младежите от ДДЛРГ “ Мария Терезия ” в Стара Загора. Разпознават ли във Вас образец, който да им даде убеденост и блян, поради и Вашето израстване в дом за деца?
Дали припознават в мен своя нравствен отец не мога да кажа, тъй като аз съм индивидът, който минимум може да реши това, само че имаме другарски връзки и им оказвам помощ при всяка опция и във всичко, от което имат потребност.
Тези деца са родени и основани по Божие допущение. Трябва да осъзнаят, че техният път не е лек, само че страданието е това, което учи най-вече и дава смисъла на индивида. И както Господ Иисус Христос страда за нашите грехове и бе разпънат и по-късно Възкръсна, по този начин и ние можем да страдаме като дребни, само че по-късно Господ ни оказва помощ и ни възкръсва в нашия живот, откакто сме изпитали това тестване.
С децата от ДДЛРГ “ Мария Терезия ” организирахме детски лагер през миналата година, тази година още веднъж следва подобен. След седмица, 26 деца от вкъщи отпътуват на поклонническо пътешестване до Света Гора, предвождани от свещеноиконом Йордaн Кaрaгеоргиев, завеждащ Културно-просветния отдел на Митрополията.
Един от възпитаниците на дома – Величко Донков - е определен измежду достойните българи на 2018, по тази причина че върна огромна сума пари. Как се възпитат християнски полезности и заразно ли положителното?
Всеки човек е роден с положителното. Човек би трябвало да познава и положителното, и злото, тъй като в случай че познава единствено едното, няма да може да направи разлика. Величко постъпи откровено и искрено, връщайки голямата сума пари, без да чака никаква премия. Надявам се и отсега нататък да продължи да бъде по този начин радушен и да оказва помощ на хората с всичко, с което може.
Що се отнася дали положителното е заразно – положителното не е заразно, то е вродено. Трябва единствено да го отключим и да покажем, че Бог е положително, Бог е любовта и посредством Него човек може да доближи съвършенство в своя живот.
Помагате на лишени от независимост, на хора със зависимости, достигате до младите посредством новите технологии и обществените мрежи, неотдавна регистрирахте фондация в социална изгода, която ще поддържа даровити деца. Откъде черпите силите си?
Бог дава силите, когато имаш концепцията и си предприемчив. Разбира се всичко това е постижимо, с помощта на моите помощници – свещенослужителите в Старозагорска епархия, административните чиновници на Митрополията. Колкото и да е предприемчив един архиерей не може да направи нищо, без да има хора, които да доразвият и подкрепят реализирането на концепциите.
Така че изричам голяма признателност на всички, които оказват безрезервна поддръжка и помощ: Културно-просветния отдел, Богослужебния отдел и Юридическия отдел към Митрополията, както и на другите институции, с които си спомагаме. Предстои разкриване и на Отдел за външни и интернационалните връзки, а неотдавна бе основана и фондация с нестопанска цел на името на свети Киприян Цамблак Чудотоворец, с цел да подкрепя даровити деца.
Фондацията към този момент връчи първата си премия на Богомил Вълев, възпитаник от 10-и клас на ГПЧЕ „ Ромен Ролан “ за есе, отдадено на 140 години от учредяването на Търновската конституция. Ако Богомил сбъдне фантазията си да бъде признат да следва право, той ще бъде и първият стипендиант на Фондацията.
Вие сте образец и във връзка с Божията заръка за следване и насърчаване на гениите. Как музиката се преплете с живота Ви и съумява да го съпътства и до през днешния ден?
От една страна - геният, който Бог ни е дал, би трябвало да бъде развиван. От друга страна – музиката също възпитава в Православието и вярата. Докато работим, с музикантите разискваме кои са мощните и слабите страни в едно произведение, за какво е написано то, по какъв начин би трябвало да се почувства и преживее. Това е един тип вероучение за музиканти. Всеки един талантлив композитор, който е оставил музикално завещание го е направил по Божие допущение, тъй като всеки гений е от Бога и този, който не употребява своя гений, преиначава и го загробва, то значи той не обича и не почита Бога.
След " Реквием " на Волфганг Амадеус Моцарт, със Старозагорската опера ни следва да представим " Симфония № 9 " от Лудвиг ван Бетховен.
Кое е по-тежко – митрополитският скиптър или диригентската палка?
И двете са еднообразно тежки. Когато служим и преподаваме благословението, хората би трябвало да бъдат вглъбени в богослужението, а в залата би трябвало да предадем това отношение на смисъл и синхрон с вярата, вярата и любовта за всяко нещо, което правим.
Възстановихте обред, пропуснат през последните 50 години – извършихте умиване на нозете на свещеници и миряни на Велики Четвъртък. Смирението ли е одеждата на Бога и в него ли се корени тайната на живота?
Смирението на Бога е смирението, което Той ни преподава и ние всички – духовници и миряни би трябвало да го възприемем. Чрез примирение, безмълвие и самообладание Той даде избавление на целия човешки жанр. И в действителност – смирението, което е обвързвано с търпението, търпението - с мълчанието, а мълчанието - с духовното развиване и душевното положение, би трябвало да бъдат основополагащи, както в нашия църковен живот по този начин и в фамилния живот, по този начин и в цялото ни православно истинно осъществяване на държавност и църковност. Смирението и търпението са най-големите добродетели, които изпълват всичко със смисъл.
По традиция Вие носите предвождате делегацията, която придвижва Благодатния огън от Йерусалим у нас. Какво е чувството да носите чудотворната светлина на Христовото Възкресение?
Благодатно е това служение. Щастлив съм, че още веднъж съм блажен от Бога да взема Благодатния огън и да го донеса в нашата прелестна Родина, с цел да се поздравим с Великия Пасхален химн: Христос Воскресе! Голяма е насладата, че ще можем да бъдем дружно в общение, насладата, че ще мога да пренеса българския дух в Йерусалим, насладата, че българин, ще може да вземе Благодатния огън. Тази година към делегация ни се причисли и македонски свещеник.
Моля за Вашия благослов към нашите читателите
Отечески приветствам всички обични и предани рожби на нашата Родина с всепобедния Празник на Христовото Възкресение и на всички сърдечно честитя мирът, благостта, светлината и любовта на Възкръсналия Господ Иисус Христос да носи в сърцата им доста топлота и пасхална наслада, тъй като насладата, която в никакъв случай не угасва, ще бъде всепобедният химн на Христовото Възкресение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ